Технически средства за защита при машините не се избират чрез копиране на стандарти от декларацията на сходна машина. Това е удобен пряк път към убедително изглеждаща документация и напълно недоказано техническо решение.
Оценката на риска още не е приключила. Не е ясно как операторът ще отстранява заклинване, дали може да достигне над ограждението и дали опасното движение ще спре, преди човекът да влезе в зоната. Въпреки това някой вече пита: „Кои стандарти да запишем в декларацията?“
Отговорът обикновено е готов: ISO 12100, подходящ стандарт тип C и няколко познати стандарта тип B. Копиране, поставяне, подпис. Документът изглежда професионално. Но какво всъщност е подписал производителят?
Когато посочи стандарт без ограничение, производителят не заявява само, че познава номера му. Той заявява, че е приложил относимите изисквания, проверил е обхвата, изпълнил е нормативните препратки и е потвърдил ефективността на решението. Ако няма следа от тези решения в оценката на риска, проекта, изчисленията и протоколите от изпитвания, списъкът със стандарти е просто списък с твърдения, които никой не може да защити.
Технически средства за защита при машините: какво остава след първата стъпка?
Машината все още трябва да реже. Пресата трябва да развива сила. Роботът трябва да се движи. Валците трябва да поемат материала, а обработваният детайл може да остане горещ дълго след края на процеса. Ако премахнем всяко опасно свойство, често ще премахнем и функцията, заради която машината е създадена.
Първата стъпка по ISO 12100 е присъщо безопасното проектиране: промяна на геометрията, енергията, технологията или задачата на човека. Може ли точката на притискане да бъде премахната? Може ли скоростта да се намали? Може ли регулирането да се изнесе извън опасната зона? Налага ли се операторът изобщо да поставя ръце там?
Едва когато тези възможности са реално анализирани и рискът все още не е достатъчно намален, започва втората стъпка — изборът на технически предпазни мерки. Не защото триизмерният модел вече е „замразен“. Не защото производството е започнало. И със сигурност не защото е по-лесно да се завие едно ограждение, отколкото да се отвори конструкцията отново.
Границата е друга: по-нататъшното конструктивно намаляване на риска не е практически осъществимо или би лишило машината от предназначението ѝ. Опасността остава, затова трябва да се предотврати излагането на човека или опасното събитие да бъде прекъснато навреме.
Тук въпросите стават конкретни:
- Необходим ли е достъп при нормална работа?
- Колко често се извършват настройване, почистване и смяна на инструмент?
- Колко време продължава опасното движение след команда за спиране?
- Може ли машината да изхвърли детайл, течност или стружки?
- Може ли човек да остане зад защитното устройство?
- Как се отстраняват блокирал материал и технологични смущения?
Неподвижното ограждение е логичен избор, когато достъп не е необходим. При чести намеси то бързо се превръща в пречка, която персоналът започва да демонтира или оставя незакрепена. Тогава може да е необходимо подвижно ограждение с блокиращо устройство. Ако опасността не изчезва, преди човекът да достигне зоната, обикновената блокировка не е достатъчна — ограждението трябва да остане заключено до пълното прекратяване на опасното състояние.
Светлинната завеса може да открие човек и да задейства спиране. Тя обаче няма да задържи изхвърлен детайл, да спре пръски от течност или да ограничи прахови емисии. Ограждението може да осигури физическа бариера, но ако прави редовното настройване практически невъзможно, то създава силен мотив за заобикаляне на блокировката.
Няма „добра защита“ извън контекста на задачата, достъпа и поведението на машината.
Едно ограждение не означава един стандарт
На чертежа се вижда една прозрачна врата. В декларацията е записан EN ISO 14120. Приключихме ли? Не. Само сме избрали начин за ограничаване на достъпа, без още да сме доказали, че той работи.
Първо трябва да се оцени самото ограждение. Ще издържи ли предвидим удар? Ще задържи ли изхвърлен детайл? Ще остане ли закрепването надеждно след хиляди цикли? Създават ли пантите нови точки на притискане? Запазва ли материалът свойствата си при температурата, химичната среда и ултравиолетовото въздействие около машината?
Тези въпроси са в областта на EN ISO 14120. Но здравата врата все още може да не защитава човека. Може да се достигне над нея, под долния ѝ ръб или през отвор. Размерите и позицията трябва да се съгласуват с безопасните разстояния по EN ISO 13857 и, когато е приложимо, с минималните междини срещу смачкване.
Следва въпросът какво се случва при отваряне. Ако опасното движение спира преди да бъде осигурен физически достъп, блокиращо ограждение може да е достатъчно. Ако движението продължава по-дълго, е необходимо заключване на ограждението. EN ISO 14119 разглежда блокиращите устройства, заключването и ограничаването на възможностите за манипулиране.
Самият датчик на вратата не спира машината. Той подава информация към свързаната с безопасността част на системата за управление. Сигналът трябва да бъде обработен, изпълнителните елементи да преминат в безопасно състояние, а опасността действително да престане. Затова PLr или SIL се отнася до цялата функция, а не само до устройството на вратата.
| Какво трябва да се реши | Типична техническа основа | Какво трябва да се потвърди |
|---|---|---|
| Конструкция и якост на ограждението | EN ISO 14120 | Материал, закрепване, устойчивост на натоварвания и липса на нови опасности |
| Възможност за достигане до опасната зона | EN ISO 13857 | Височина, разстояние, отвори и достъп над, под или покрай ограждението |
| Необходимост от блокиране или заключване | EN ISO 14119 | Време за прекратяване на опасността, време за достъп и устойчивост срещу заобикаляне |
| Реализиране на функцията за безопасност | EN ISO 13849-1 или EN IEC 62061 | Изисквано PLr или SIL и постигнати характеристики на целия канал |
| Валидация на функцията | EN ISO 13849-2 или приложимите разпоредби на EN IEC 62061 | Съответствие на поведението с проекта, включително при предвидими откази |
| Предотвратяване на неочаквано пускане | EN ISO 14118 и според изпълнението EN 60204-1 | Липса на автоматично възобновяване и безопасно изолиране на енергията |
Тази таблица не е готов списък за декларацията. Две визуално еднакви врати могат да изискват различни решения. При една машина движението спира почти веднага. При друга маховикът продължава да се върти няколко секунди. Едното ограждение само ограничава достъпа, а другото трябва да задържи изхвърлени предмети или да намали емисии.
Стандартът тип C не отменя оценката на риска
Най-лесно е да се доверим на стандарт, в чието заглавие присъства името на машината: струг, преса, опаковъчна машина, мобилна повдигаща работна платформа. Изкушението е очевидно — записваме стандарта тип C в декларацията и приемаме, че основните решения вече са взети.
Заглавието обаче не определя приложното поле. Стандартът тип C обхваща конкретна категория машини и посочени значими опасности, опасни ситуации и събития. Той може да зададе защитна мярка, функция за безопасност, PLr, SIL или метод за изпитване. Когато неговите разпоредби се различават от стандартите тип A или B, разпоредбите на тип C имат предимство за машините в неговия обхват — но само по въпроса, по който действително има различие.
Допълнително оборудване, нестандартна употреба, интегриране в линия или специфична задача на оператора могат да останат извън обхвата. Същото важи за изрично изключени опасности. За тях производителят продължава да прилага ISO 12100 и подходящите стандарти тип B.
Стандартът тип C не премахва стандартите тип B. Напротив, обикновено посочва кои от тях са необходими. Той може да изисква ограждение, но да остави конструктивните подробности на EN ISO 14120. Може да изисква блокиращо устройство и да препрати към EN ISO 14119. Може да определи PLr, а проектирането и валидацията на функцията да останат по EN ISO 13849-1 и EN ISO 13849-2.
EN 280: няма едно PL за цялата машина
Стандартите от серията EN 280 за мобилни повдигащи работни платформи показват добре защо не трябва да се поставя един общ етикет „PL d“ върху цяла машина. Изискванията се задават по функции.
Блокирането на входа към платформата, нивелирането, контролът на натоварването и контролът на момента не носят еднакъв риск. Загубата на нивелиране може да доведе до последици, различни от отказа на блокировката на входа. Затова стандартът тип C определя изисквания за конкретните функции, а не един удобен показател за цялата машина.
EN ISO 13849-1 дава метода за проектиране на свързаните с безопасността части на управлението. EN ISO 13849-2 води към валидацията. Стандартът тип C казва какво трябва да бъде постигнато; стандартите тип B помагат да се проектира и докаже как е постигнато.
Презумпция за съответствие: номерът в декларацията не е достатъчен
Ако презумпцията за съответствие възникваше от изписването на номера на стандарт, най-важният инструмент в оценяването на съответствието щеше да бъде копирането. Правният механизъм работи по обратния начин.
Презумпцията възниква при действително прилагане на хармонизиран стандарт, чието позоваване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, и само за съществените изисквания, които този стандарт обхваща. При Директива 2006/42/ЕО това следва от член 7, параграф 2. Регламент (ЕС) 2023/1230 запазва принципа и изрично отчита прилагането на части от стандарт.
Към прехода между двата режима трябва да се подхожда внимателно. Директива 2006/42/ЕО се прилага до 19 януари 2027 г., а основната приложимост на Регламент (ЕС) 2023/1230 започва от 20 януари 2027 г. Позоваване, публикувано за директивата, не бива автоматично да се приема като основание за презумпция по регламента.
Преди вписване на стандарт трябва да се проверят точната редакция, приложимият правен акт, ограниченията при публикуването, приложното поле и връзката със съществените изисквания в приложение ZA. Технически актуален документ може да е ценен и приложим, без още да осигурява презумпция за съответствие по конкретния акт.
| Въпрос | Директива 2006/42/ЕО | Регламент (ЕС) 2023/1230 |
|---|---|---|
| Основание за презумпцията | Действително съответствие с хармонизиран стандарт, публикуван за директивата | Действително съответствие с хармонизиран стандарт или приложена негова част, публикувани за регламента |
| Обхват | Само съществените изисквания, обхванати от стандарта | Само изискванията, обхванати от стандарта или приложената негова част |
| Стандарти в декларацията | Посочват се приложените хармонизирани стандарти, когато е уместно | Посочват се приложените стандарти с идентификация на документа |
| Частично прилагане | Обхватът трябва да е ясен, за да не се внушава пълно прилагане | Приложените части трябва да бъдат ясно определени |
| Отговорност | Подписването на декларацията потвърждава проведената процедура за оценяване на съответствието | Съставянето на декларацията означава, че производителят поема отговорност за съответствието |
Декларацията не създава съответствие. Тя отразява вече извършената и доказана работа. Ако стандартът е приложен само частично, това трябва да бъде заявено ясно. Частичното прилагане е допустимо; представянето му като пълно не е.
Най-рискова е декларацията, копирана от „почти същата“ машина. Подобният външен вид не означава еднакви опасности. Един и същ тип ограждение не означава еднакъв достъп. Подобна архитектура на управлението не означава еднакво PLr.
За всеки стандарт производителят трябва да може да отговори на три въпроса:
- От коя опасност или съществено изискване произтича прилагането му?
- В кое конструктивно решение, защитно устройство или подсистема са реализирани изискванията?
- Кой чертеж, протокол, разчет или резултат от изпитване доказва това?
Ако тези отговори липсват, номерът на стандарта не е доказателство, а правно опасна украса.
Стандартите тип B образуват мрежа, не списък с отметки
Подвижно ограждение с блокировка и заключване е един физически защитен елемент, но решава няколко различни проблема. То създава бариера, ограничава достигането, подава сигнал към управлението, задържа достъпа до спиране на опасността, трябва да устоява на заобикаляне и не бива да допуска неочаквано пускане след затваряне.
Това не е „прекалено много стандарти“. Това е един реален защитен механизъм, разгледан през отделните му технически свойства. Законодателството определя целите, които машината трябва да постигне. Стандартите описват технически начини за постигането им. Между двете няма проста връзка едно към едно.
| Проблем или защитна мярка | Типични стандарти тип B | Типични точки от приложение III на Регламент (ЕС) 2023/1230 | Типични точки от приложение I на Директива 2006/42/ЕО | Какво трябва да съдържа техническата документация |
|---|---|---|---|---|
| Неподвижно или подвижно ограждение и достигане до зоната | EN ISO 14120, EN ISO 13857 | 1.3.7, 1.3.8, 1.4.1, 1.4.2 | 1.3.7, 1.3.8, 1.4.1, 1.4.2 | Конструкция, закрепване, якост, отвори, разстояния и достъп над, под и покрай ограждението |
| Блокиращо ограждение, при необходимост със заключване | EN ISO 14119, EN ISO 14120, EN ISO 13849-1 и EN ISO 13849-2 или EN IEC 62061 | 1.2.1, 1.2.3, 1.4.1, 1.4.2.2 | 1.2.1, 1.2.3, 1.4.1, 1.4.2.2 | Описание на функцията, времена за спиране и достъп, начин на заключване, устойчивост на манипулиране, PLr или SIL и валидация |
| Светлинна завеса, скенер или друго електрочувствително защитно устройство | EN ISO 13855, серия EN IEC 61496, EN ISO 13849-1 и EN ISO 13849-2 или EN IEC 62061 | 1.2.1, 1.2.3, 1.3.7, 1.3.8, 1.4.1, 1.4.3 | 1.2.1, 1.2.3, 1.3.7, 1.3.8, 1.4.1, 1.4.3 | Разделителна способност, защитно поле, възможност за заобикаляне, изчислена дистанция, измерено време за спиране и валидация |
| Предотвратяване на неочаквано пускане и изолиране на енергия | EN ISO 14118, EN 60204-1, а според енергията EN ISO 4413 или EN ISO 4414 | 1.2.3, 1.2.6, 1.6.3, 1.6.4 | 1.2.3, 1.2.6, 1.6.3, 1.6.4 | Източници на енергия, изолиране и заключване, разсейване на натрупаната енергия и опити за повторно пускане |
| Аварийно спиране | EN ISO 13850, EN 60204-1, EN ISO 13849-1 или EN IEC 62061 | 1.2.1, 1.2.4.3 | 1.2.1, 1.2.4.3 | Обхват, категория на спиране, приоритет на командата, отключване, липса на автоматично пускане и функционални изпитвания |
| Функция за безопасност, реализирана от системата за управление | EN ISO 13849-1 и EN ISO 13849-2 или EN IEC 62061 | 1.2.1 и изискването за конкретната функция; при необходимост и 1.1.9 | 1.2.1 и изискването за конкретната функция | Спецификация, PLr или SIL, архитектура, надеждност, откази по обща причина, софтуер, изчисления и валидация |
| Постоянни средства за достъп за работа и поддръжка | Серия EN ISO 14122 | 1.5.15, 1.6.2 | 1.5.15, 1.6.2 | Обосновка на избора, размери, натоварване, защита срещу падане и условия за безопасно изпълнение на задачата |
И тази таблица не е готов списък за декларацията. Тя е карта на въпросите. Точният обхват на презумпцията трябва да се проверява в приложение ZA на конкретното издание и в актуалната публикация на Европейската комисия.
Особено внимание изисква точка 1.1.9 от Регламент (ЕС) 2023/1230, свързана със защита срещу повреждане и неправомерна намеса. Изчислението на PL или SIL не доказва автоматично защита на софтуера, конфигурацията, връзките и параметрите срещу цифрова или физическа манипулация.
Съответстващ компонент не доказва безопасна функция
Светлинната завеса има декларация. Контролерът за безопасност разполага с подходящи параметри. Датчикът на ограждението е предназначен за приложения, свързани с безопасността. Това достатъчно ли е? Не.
Светлинната завеса само открива прекъсване на полето и подава сигнал. Логиката трябва да го обработи. Изпълнителните елементи трябва да отнемат или управляват безопасно енергията. Механиката трябва да спре. След това повторното пускане трябва да бъде контролирано.
Цялата функция изглежда така: откриване на човек → обработване на сигнала → задействане на изпълнителните елементи → прекратяване на опасността → контролирано възстановяване.
Една грешка по този път може да обезсмисли всички сертификати на отделните компоненти. Проектът трябва да отговори кои движения се спират, какво е безопасното състояние, как се държи машината при отпадане и възстановяване на захранването, откъде се нулира функцията и дали операторът вижда цялата защитена зона.
PLr се определя за функцията, не за машината
Изискваното ниво на ефективност PLr се задава за конкретна функция за безопасност. То може да произтича от стандарт тип C или от оценката на риска. EN ISO 13849-1 не избира вместо проектанта нито функциите, нито необходимото PLr за конкретната машина.
Контролер, подходящ за PL e, не прави автоматично целия канал PL e. Резултатът зависи от входните устройства, логиката, изпълнителните елементи, архитектурата, диагностичното покритие, отказите по обща причина, софтуера и интегрирането.
Висок клас контролер няма да компенсира недиагностициран датчик, два канала с обща причина за отказ, немониториран контактор, неправилно реализиран режим на настройване или нулиране, поставено на място, от което защитената зона не се вижда.
Постигнатото PL не отговаря на всички въпроси
Дори изчислението да потвърди PL d, все още не е ясно дали светлинната завеса е на правилното разстояние, дали ограждението предотвратява достигането, дали товарът няма да падне след изключване на задвижването и дали реалното време за спиране съответства на приетото в проекта.
PL описва надеждността на свързаните с безопасността части на управлението. То не замества оценката на позицията на защитното устройство, механичната якост, времето за прекратяване на опасността или предвидимото човешко поведение.
Изчислението не е валидация
Разчетът може да потвърди архитектурата, данните за надеждност и изчисленото PL. Той няма да отвори вратата, да прекъсне светлинния лъч, да провери всеки режим или да измери спирането на готовата машина.
Валидацията включва анализ и изпитвания. По EN ISO 13849-2 трябва да се потвърдят функцията, категорията, постигнатото PL и поведението при предвидими откази. Докато това не е направено, имаме компоненти и вероятно добър проект — но все още нямаме доказателство за достатъчно намален риск.
Съответствието се доказва с измерване
Истинският тест идва, когато готовата машина бъде изпитана. Ако измереното време за спиране е по-дълго от заложеното, не се търси „по-удобен“ резултат и не се повтаря пробата без товар само за да се получи желаната стойност. Променя се проектът.
ISO 12100 изисква след всяка стъпка да се оцени дали рискът е намален достатъчно и дали приложената мярка не е създала нова опасност. Защитните мерки трябва да работят съвместно и да не влошават работата до степен, която насърчава заобикалянето им.
| Мярка или функция | Какво се проверява | Типично доказателство | Кога се проверява отново |
|---|---|---|---|
| Неподвижно или подвижно ограждение | Закрепване, якост, отвори, достигане над, под и покрай него, нови точки на притискане | Оглед, размерни измервания, изчисление или изпитване на якост | След промяна на конструкцията, позицията, закрепването или средата |
| Блокиращо ограждение със заключване | Спиране на правилните движения, действие във всички режими, време до безопасно състояние, освобождаване и нулиране | Протокол от функционални изпитвания и валидация | След промяна на датчик, заключване, програма, задвижване, спирачка или режим |
| Светлинна завеса или скенер | Всички посоки за достъп, заобикаляне, оставане зад полето, общо време за спиране и реална дистанция | Изчисление на дистанцията, измерване на спирането и опити за нарушаване на полето | След промяна на параметри, софтуер, товар, спиране или положение на устройството |
| Аварийно спиране | Обхват, приоритет, начин на спиране и поведение след отключване | Изпитване на всеки орган във всички относими режими | След промяна на управлението, зоните или интегрирането с друга машина |
| Изолиране на енергията | Всички енергийни източници, заключване, разсейване на натрупаната енергия и невъзможност за пускане | Схема на енергиите, проба за изолиране и проверка на безенергийното състояние | След електрическа, пневматична, хидравлична или механична промяна |
| Функция за безопасност на управлението | Реакция на сигнала, откази, диагностика, програма, изпълнителни елементи и безопасно състояние | Анализ, изчисление на PL или SIL и изпитвания върху готовата машина | След всяка промяна, която може да засегне функцията |
Общото време за спиране се измерва за цялата система
При светлинна завеса не е достатъчно да се използва времето за реакция от каталога. Общото време включва максималното време от навлизането в полето до промяната на изходния сигнал и времето от тази промяна до действителното прекратяване на опасната функция.
Във втората част участват управлението, комуникацията, изпълнителните елементи, задвижването, спирачката и механиката. Резултатът може да се влияе от товар, температура, превключване на клапани, износване и стареене.
EN ISO 13855 свързва минималното разстояние с общото време чрез зависимостта S = K × T + C, където T е общото време за спиране. Ако T се увеличи, трябва да се увеличи и S. Затова промяна на параметър в контролера може да обезсили старото изчисление, дори защитното устройство да не е преместено физически.
След изпитването оценката на риска се отваря отново. Ограждението може да е премахнало достъпа до движещи се части, но да е създало точка на притискане. Заключената врата може да задържи човек вътре. Светлинната завеса може да спира правилно, но да позволява човек да остане незабелязан между полето и машината.
Седем типични грешки при втората стъпка
1. Първо е избрано устройството, после е търсена причина
Репликата „тук ще сложим светлинна завеса“ не е решение, ако още не е ясно от какво защитава, колко често е необходим достъп и дали опасността може да бъде спряна навреме. Каталогът не замества оценката на риска.
2. Стандартът тип C е пренебрегнат или обявен за универсален отговор
Едната крайност е да се използват само стандарти тип B, въпреки че приложим стандарт тип C задава конкретна функция, PLr или изпитване. Другата е стандартът тип C да се впише без проверка на обхвата, изключенията и нормативните препратки.
3. Едно ограждение е сведено до един стандарт
Съответствието с EN ISO 14120 не отговаря автоматично на въпросите за достигането, блокировката, заключването, времето за спиране, манипулирането и поведението при отказ.
4. Актуален стандарт е приет автоматично за хармонизиран
Европейското означение и новата дата не са достатъчни. Проверяват се конкретната редакция, публикацията в Официален вестник, правният акт, ограниченията и приложение ZA.
5. Документът на компонента е заменил валидацията
Производителят на датчика не носи отговорност за програмата на интегратора, окабеляването, изпълнителните елементи, мястото за нулиране и реалното време за спиране.
6. Изчислението е прието за резултат от изпитване
Разчетът показва как машината би трябвало да се държи. Измерването показва как се държи в действителност. Ако стойностите се различават, коригира се проектът, не протоколът.
7. След монтажа никой не се е върнал към риска
Нова точка на притискане, възможност за оставане в зоната или силен мотив за заобикаляне са последствия от приложената защитна мярка. Те трябва да бъдат оценени, а не обявени за несвързани проблеми.
Как се проектират технически средства за защита при машините
Правилната последователност е: опасност и задача на човека → съществено изискване → защитна мярка или функция → приложими стандарти → проект → проверка и валидация → повторна оценка на риска.
1. Опишете остатъчния риск
Не записвайте само „механична опасност“. Определете кой човек, при коя задача, по какъв начин и до коя зона получава достъп. Опишете източника и възможната вреда. Подаването на материал във всеки цикъл изисква различен подход от седмичното почистване или влизането с цялото тяло за отстраняване на заклинване.
2. Проверете приложимия стандарт тип C
Проверете обхвата, изключенията, категорията на машината, значимите опасности, предписаните мерки, функциите за безопасност, PLr или SIL, методите за изпитване и нормативните препратки. Запишете и опасностите, които стандартът не обхваща.
3. Определете необходимия защитен резултат
Трябва ли достъпът да бъде напълно предотвратен? Да се открива присъствието на човек? Да се спира движението преди достигане на зоната? Да се задържи вратата заключена? Да се ограничи скорост, сила или налягане? Да се изолира и разсее енергията?
4. Специфицирайте всяка функция за безопасност
Опишете задействащото събитие, опасните функции, безопасното състояние, максималното време за реакция, режимите на работа, поведението при отказ, условията за нулиране и повторно пускане, както и PLr или SIL.
5. Разделете решението на технически въпроси
Ограждението поставя въпроси за якост и достигане. Заключването — за времето до безопасно състояние и манипулирането. Спирането — за архитектурата на управлението и изпълнителните елементи. Сервизният достъп — за изолиране на енергията, достъп и възможност за затваряне на човек.
6. Оценете реалната задача на човека
Вижда ли операторът процеса? Може ли да отстрани блокирал материал безопасно? Възможно ли е да премине през защитното поле и да остане незабелязан? Нулирането извън зоната ли е и осигурява ли видимост? Защитата трябва да работи в реалното производство, не само по време на приемателна демонстрация.
7. Задайте критериите преди изпитването
Определете предварително максималното време за спиране, минималното разстояние, изискваното PL или SIL, допустимите отвори, реакцията при отказ, поведението след възстановяване на захранването и условията за освобождаване на заключването.
8. Проведете проверка и валидация
Според решението са необходими изчисления, огледи, измервания, функционални изпитвания, измерване на времето за спиране, проверка на достъпа, симулиране на откази, валидация на PL или SIL и изпитване във всеки режим.
Протоколът не трябва да съдържа само „изпитването е успешно“. Записват се конфигурацията, натоварването, режимът, използваните средства за измерване, измерените стойности, критериите и лицето, провело изпитването.
9. Повторете оценката на риска
Проверете дали първоначалният риск е намален достатъчно, дали не са създадени нови опасности, дали мерките работят съвместно и дали не насърчават заобикаляне. Определете остатъчния риск и информацията, която трябва да бъде предадена на ползвателя.
Минимална матрица на решенията и доказателствата
За всяка значима опасна ситуация документацията трябва да позволява проследяване от опасността до резултата от конкретно изпитване и обратно.
| Поле | Какво се записва |
|---|---|
| Опасност и опасна ситуация | Източник на вредата, задача, изложено лице, начин на излагане, зона и възможни последствия |
| Резултат от първата стъпка | Защо рискът не е премахнат чрез присъщо безопасно проектиране |
| Стандарт тип C | Обхват, приложими изисквания и опасности извън стандарта |
| Защитна мярка | Ограждение, защитно устройство или допълваща предпазна мярка |
| Функция за безопасност | Изисквано поведение, безопасно състояние, време за реакция, PLr или SIL |
| Стандарти тип B | Документи за отделните технически части на решението |
| Съществени изисквания | Приложимите точки от директивата или регламента |
| Критерий за приемане | Изисквана стойност или поведение, определени преди изпитването |
| Проверка и валидация | Метод, конфигурация, измерен резултат, протокол, разчет или доклад |
| Нови и остатъчни рискове | Резултат от повторната оценка и необходимата информация за ползвателя |
Най-простият тест за качеството на документацията е да изберете една опасност и да проследите пътя до резултата от изпитването. След това тръгнете обратно — от измерената стойност към проектното решение и същественото изискване, което тя потвърждава.
Ако връзката прекъсва при номера на стандарта, документацията пази списък, а не инженерна обосновка.
Заключение: декларацията е финалът, не началото
Втората стъпка на намаляване на риска не се състои в избора на ограждение, светлинна завеса или контролер. Тя изисква съчетаване на технически и допълващи защитни мерки така, че рискът да бъде достатъчно намален при реалните задачи на хората.
Първо се определя остатъчният риск. След това се проверява приложимият стандарт тип C, задава се необходимият защитен резултат, специфицират се функциите за безопасност и се избират стандартите тип B за отделните части на решението. Накрая следват измерванията, изпитванията, валидацията и повторната оценка на риска.
Декларацията на светлинната завеса не доказва правилното ѝ разстояние. Параметрите на контролера не доказват програмата. Маркировката CE върху блокиращото устройство не доказва времето до безопасно състояние. Изчисленото PL не доказва, че човек не може да заобиколи защитата или да остане незабелязан в зоната.
Хартията приема всеки номер на стандарт. Машината отговаря едва при изпитването — и точно този отговор трябва да остане в техническата документация.
С Safety Software тази доказателствена верига може да се документира последователно — от опасността и задачата на човека, през изискването и защитната мярка, до изпитването и повторната оценка на риска.
Нормативна и техническа основа
Основната рамка включва ISO 12100 за оценяване и намаляване на риска; EN ISO 14120 и EN ISO 13857 за ограждения и безопасни разстояния; EN ISO 14119 за блокиращи устройства; EN ISO 13849-1, EN ISO 13849-2 и EN IEC 62061 за функции за безопасност; EN ISO 13855 и серия EN IEC 61496 за електрочувствителни защитни устройства; EN ISO 14118 за предотвратяване на неочаквано пускане; EN ISO 13850 за аварийно спиране; EN 60204-1 за електрооборудването на машините; EN ISO 4413 и EN ISO 4414 за хидравлични и пневматични системи; както и серия EN ISO 14122 за постоянни средства за достъп.
Правната основа е Директива 2006/42/ЕО, Регламент (ЕС) 2023/1230 и Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1586 на Комисията относно хармонизираните стандарти. Полезен контекст дават Ръководството за прилагане на Директивата за машините и Синьото ръководство за прилагане на правилата на ЕС за продуктите. Посочването на стандарт тук не означава, че всяка негова редакция е хармонизирана. Точната версия, ограниченията и обхватът на презумпцията за съответствие винаги се проверяват в Официален вестник на Европейския съюз и в приложение ZA на съответния стандарт.