HRN в ISO 12100: инструмент за подпомагане на процеса, а не „пряк път към съответствие“
В практиката по оценяване на риска по ISO 12100 методът HRN понякога се възприема като „готова рецепта“ за определяне на риска. Това е удобно, но води до съществено объркване: ISO 12100 не дефинира риска като една единствена стойност, получена от прост разчет. Стандартът изисква рискът да се оценява за конкретни сценарии (опасна ситуация → опасно събитие → нараняване/щета), а „вероятността за настъпване на нараняване“ се разглежда като функция на експозицията, вероятността за възникване на опасното събитие и възможността за избягване или ограничаване на нараняването. HRN може да се използва коректно, но само ако остане инструмент, който подкрепя тази логика – а не я замества.
Това разграничение е ключово за това какво всъщност „изчисляваме“ с HRN. ISO 12100 не се изчерпва с въпроса какви опасности съществуват в една машина. Подходът е сценарийно ориентиран: кога човек попада в зоната на въздействие на опасността, при каква задача, в какво състояние е машината и по каква причина се стига до взаимодействието. Едва тогава рискът става реален – свързан с конкретната употреба.
Затова HRN не следва да се прилага „за опасност“ в абстрактен смисъл, а за описан конкретен случай на използване. На практика това означава, че резултатът от HRN има стойност само ако е обвързан с конкретен сценарий на инцидент, а не с машинен възел „сам по себе си“.
Вероятност за настъпване на нараняване: елемент от ISO 12100, който HRN не може да пренебрегне
Най-съществената разлика между „обичайното“ разбиране за HRN и логиката на ISO 12100 е в понятието „вероятност“. В ISO 12100 вероятността за настъпване на нараняване не е еднократна оценка от типа „ниска / средна / висока“. Стандартът я разглежда като функция на три компонента:
Третият компонент на практика най-често се пропуска при прилагане на HRN – и същевременно е един от най-„решаващите“ при реални инциденти. Две ситуации могат да имат еднаква експозиция и сходна вероятност за възникване на опасното събитие, но да водят до напълно различен риск, защото в единия случай нараняването може да бъде избегнато, а в другия е практически неизбежно.
Ако HRN трябва да е последователен с ISO 12100, този аспект трябва да се оценява съзнателно и да влияе на резултата – дори когато „чистият HRN“ не използва отделен параметър A (avoidance).
„Чист HRN“ в практиката: как съотнасяме LO, FE, NP и DPH към ISO 12100
Класическият HRN работи с четири фактора (LO, FE, NP, DPH) и ги обединява в един резултат (най-често като произведение). Самата формула не е проблемът. Проблемът е как екипите дефинират последователно какво означава всеки фактор и как го оценяват при конкретни ситуации.
Ако се използва HRN без промяна на метода, решаващо е последователното съпоставяне към елементите на риска по ISO 12100:
На практика „чистият HRN“ остава съвместим с ISO 12100 само ако LO не се избира „на сляпо“, а след преминаване през трите въпроса от схемата на елементите на риска в ISO 12100: кой е изложен, кое е опасното събитие и може ли нараняването да бъде избегнато или ограничено.
ISO 12100: качествени и количествени методи – къде реално се позиционира HRN
ISO 12100 посочва, че решенията за намаляване на риска следва да се подкрепят от качествен метод и, когато е уместно, от количествен. В същото време стандартът изрично приема ограниченията на количествения подход: той има смисъл само когато са налични необходимите данни, а на практика това често е трудно постижимо.
Това обяснява защо HRN е толкова популярен. HRN дава число, но най-често не е количествен метод в вероятностен смисъл. Това е метод на базата на оценки (скоринг) – полуколичествен – който структурира анализа, но продължава да се опира на експертна преценка.
По-„количествен“ подход в HRN започва едва когато организацията целенасочено изгради бази данни и опорни точки за скалите. На практика това означава:
Без тези опори HRN остава полезен, но работи основно като инструмент за подреждане и сравняване, а не като изчисление на вероятност.
Как да използваме HRN контролирано: правила, които държат метода в логиката на ISO 12100
В практиката целта не е „перфектно да изчислим HRN“. Целта е HRN да води до правилни проектни решения и да остане последователен с логиката на ISO 12100. За това са важни работните правила, които ограничават субективността и елиминират типичните „преки пътища“.
Най-важните са:
В подхода на ISO 12100 HRN показва най-голяма практическа стойност, когато се прилага итеративно: веднъж преди въвеждане на мярка за защита и повторно след това. Така резултатът не се превръща в „доказателство за безопасност“, а служи като индикатор дали са се променили именно онези рискови фактори, които е трябвало да бъдат повлияни.
Казус: „чист HRN“ при сценарий за деблокиране (и какво означава това в ISO 12100)
На практика най-добрият тест за HRN е ситуация, при която рискът не произтича от „нормална работа“, а от типична спомагателна дейност.
Контекст на машината и задачата
Да разгледаме участък от опаковъчна линия – транспортьор и двойка подаващи ролки (зона на захващане/увличане). В експлоатация възникват задръствания от фолио или продукт, които операторът отстранява ръчно.
При анализа по ISO 12100 описваме опасните ситуации, а не „опасност, която машината има“:
Едва на това ниво има смисъл да се премине към HRN.
Приета HRN скала (пример)
За да се следи лесно казусът, използваме опростени вътрешни класове (важна е последователността, не „перфектните числа“):
Бележка: това не е „единствената правилна HRN скала“. Това е само съгласуван набор, който позволява да се види логиката на решението.
Оценка по HRN – два варианта на една и съща задача
Вариант A: деблокиране в режим „JOG“, с ограничена скорост и команда с поддържане
Практически допускания:
Избор на параметри:
HRN = 3 × 3 × 2 × 1 = 18
Проектантски извод: рискът остава, но е „държан под контрол“ чрез условия, които увеличават възможността за избягване на нараняване (точно компонентата от ISO 12100, която HRN трябва съзнателно да отразява в LO).
Вариант B: същата задача, но в реалността „производството трябва да върви“ (възможен рестарт, по-висока скорост, натиск във времето)
Практически допускания:
Избор на параметри:
HRN = 3 × 3 × 4 × 1 = 36
Проектантски извод: не се е променил „видът на опасността“, а взаимодействието човек–машина в конкретно експлоатационно състояние. HRN прави разликата видима, но само ако LO реално включва възможността за избягване на нараняване.
NP: защо „множителят за брой хора“ може да е капан (и как да се ползва разумно)
В класическия HRN NP е множител. Математически това работи, но на практика често се тълкува погрешно: резултатът започва да внушава, че рискът за един оператор „нараства“ само защото има още един човек наблизо.
В по-съвременен подход (описан и в практическите инструменти, разглеждани в ISO/TR 14121-2) броят на лицата по-често се третира като елемент на контекста:
повишава значимостта на проблема,
вдига приоритета на действията,
влияе върху организацията на зоната и достъпа,
но не е задължително да бъде множител на „индивидуалния риск“.
Практическо прилагане, без противоречие с ISO 12100
Най-ясният подход е да се разграничат две гледни точки:
Риск за лицето (unit risk) – по логиката на ISO 12100
Изчислявате HRN за „най-изложеното лице“ и в 99% от сценариите приемате NP = 1. Това съответства на начина, по който в проектантската практика се разглежда сценарият на увреждане при конкретното взаимодействие човек–машина.
Организационен приоритет / „обхват“ – управленско решение, не дефиниция на риска
Ако сценарият може да обхване повече от едно лице (напр. отворена зона, оператор + механик, лица в непосредствена близост), това се отбелязва изрично в доклада:
„възможна едновременна експозиция на повече от едно лице: ДА/НЕ“
„максимален брой лица в зоната по време на изпълнение на задачата: …”
и на тази основа повишаваш приоритета на мерките (напр. в плана за модернизация, в графика за внедряване).
Този подход решава типичния проблем при HRN: не „надуваш” изкуствено „риска за оператора”, но и не пренебрегваш, че един и същ сценарий може да засегне повече от едно лице.
Кога има смисъл NP като множител (и кога не изкривява резултата)
NP като множител по правило е оправдан най-вече при сценарии като:
- освобождаване на енергия / изхвърчане на елемент,
- пожар, експлозия,
- ситуации, при които единична повреда може едновременно да въздейства на повече хора.
Дори и тогава е уместно да се постави методологичният въпрос:
дали „повече пострадали” не следва да се отрази още в тежестта на увреждането (мащаба на последствията), вместо да се въвежда като множител.
Както при всяка оценка на риска, ключова е интерпретацията на резултата, а не самата числена стойност; в крайна сметка инженерът носи отговорността за преценката при оценяването на риска.