Техническа бяла книга

Технически White Paper

Резюме

Стандартът ISO 12100:2010 – Safety of machinery – General principles for design – Risk assessment and risk reduction определя общите принципи за проектиране на безопасни машини, както и рамката на процеса за оценяване и намаляване на риска. Този стандарт не налага един модел на данните, нито една релационна структура, а дефинира понятия, обхвати на идентификация и етапи на процеса.

Настоящият документ описва внедряването на процес, съответстващ на буквалното съдържание на ISO 12100:2010, без въвеждане на ненормативни понятия, без установяване на отношения, които стандартът не дефинира, и без логическо „затваряне“ там, където стандартът умишлено оставя гъвкавост.

1. Обхват и нормативен подход

Документът се отнася изключително до стандарта ISO 12100:2010.
Не се използват национални препратки, нито интерпретации, произтичащи от други стандарти, директиви или отраслови практики.

Приет подход:

• се основава единствено на дефинициите и разпоредбите на стандарта,

• разграничава нормативните изисквания от методическите решения,

• не приписва на стандарта намерения или структури, които той не съдържа изрично.

2. Нормативни понятия, използвани в процеса

Системата работи изключително с понятията, дефинирани в Раздел 3 на стандарта ISO 12100:2010, по-специално:

• hazard (опасност) – потенциален източник на вреда (3.6),

• hazardous situation (опасна ситуация) – ситуация, при която лице е изложено на най-малко една опасност (3.10),

• hazardous event (опасно събитие) – събитие, което може да причини вреда (3.9),

• harm (вреда) (3.5),

• risk (риск) – комбинация от вероятността за настъпване на вреда и тежестта на тази вреда (3.12),

• task (задача) – определено действие върху машината или в близост до нея, предприето по време на нейния жизнен цикъл (3.25).

Не се въвеждат заместващи понятия, нито обобщаващи понятия, отсъстващи от стандарта.

3. Идентификация съгласно т. 5.4

Съгласно т. 5.4 Hazard identification, стандартът изисква идентификация на:

• hazards,

• hazardous situations,

• and/or hazardous events.

Използването на съюза and/or означава, че:

• опасностите,

• опасните ситуации,

• опасните събития

са равнопоставени обекти на идентификация.

Стандартът:

• не установява йерархия между тези обекти,

• не дефинира отношения на надреденост или подреденост,

• не изисква едновременното наличие и на трите категории.

Идентификацията на опасно събитие не е задължителна и зависи от характера на анализирания случай.

4. Задачи и операции на машината

В т. 5.4 стандартът посочва необходимостта от:

• определяне на operations performed by the machine,

• определяне на tasks performed by humans.

Това означава, че:

• операциите, извършвани от машината,

• задачите, извършвани от човека

съставляват равнопоставени области на анализ в процеса на идентификация.

Фактът, че понятието task има формална дефиниция в Раздел 3, а понятието machine operation няма отделна терминологична дефиниция, не означава разлика в тяхното нормативно значение. Това е редакционна, а не същностна разлика.

Стандартът не установява структурна връзка между:

• задача,

• операция на машината,

• опасна ситуация,

• опасно събитие.

5. Липса на нормативни йерархични отношения

ISO 12100:2010:

• не дефинира последователност от типа „задача → ситуация → събитие“,

• не определя, че опасно събитие произтича от задача,

• не определя, че опасна ситуация съдържа опасно събитие.

Всякакви връзки между тези елементи могат да се използват единствено като методически решения, служещи за анализ и документиране на процеса, но нямат нормативен характер.

6. Опасното събитие и неговото настъпване при оценяване на риска

6.1 Статус на опасното събитие

Опасното събитие е нормативно понятие, дефинирано в т. 3.9 на стандарта.
То може да бъде идентифицирано на етап 5.4 като един от обектите на идентификация.

Опасното събитие:

• не е елемент от дефиницията на риска,

• не е съставна част на риска,

• не се изисква във всеки анализ.

6.2 Дефиниция на риска

Дефиницията на risk (3.12) определя риска като комбинация от:

• вероятността за настъпване на вреда,

• тежестта на тази вреда.

Тази дефиниция не съдържа препратка към опасно събитие.

6.3 Настъпване на опасно събитие в т. 5.5.2

В т. 5.5.2 Elements of risk стандартът посочва, че вероятността за вреда е функция, наред с други, на:

• exposure of persons to the hazard,

• occurrence of a hazardous event,

• possibility of avoiding or limiting the harm.

В този контекст стандартът:

• се отнася изключително до настъпването на опасно събитие,

• не се отнася до опасното събитие като същност.

Настъпването на опасно събитие е един от възможните фактори, вземани предвид при оценяване на вероятността за вреда, съгласно т. 5.5.2.

7. Итеративност на процеса

Съгласно т. 5.6.1 процесът на оценяване и намаляване на риска е итеративен.
След прилагане на защитни мерки трябва всеки път да се провери дали:

• не са се появили нови опасности,

• не са се появили нови опасни ситуации,

• не са се появили нови опасни събития.

Стандартът не ограничава обхвата на повторната идентификация единствено до един вид обекти.

8. Документиране на процеса

Съгласно Раздел 7 документацията на оценката на риска следва да обхваща:

• идентифицираните опасности, опасни ситуации и опасни събития,

• приетите допускания,

• резултатите от оценяването и евалуацията на риска,

• приложените защитни мерки,

• остатъчният риск,

• записите, възникнали по време на процеса.

Стандартът не налага структура на документацията нито модел на данните.

9. Заключения

Представената имплементация:

• е съответстваща с буквалното съдържание на ISO 12100:2010,

• не въвежда ненормативни понятия,

• не установява йерархични отношения, които отсъстват в стандарта,

• разделя идентификацията от оценяването на риска,

• третира опасното събитие като нормативен обект,

• взема предвид единствено настъпването на опасно събитие на етапа на оценяване на риска.

Това е имплементация съответстваща на стандарта, а не негова интерпретация или опростяване.